Много се говори за българската съдебна система и за необходимостта й от реформиране. И ако основният акцент на политиците пада върху прокуратурата и използването й като бухалка в ръцете на мафията, тук ще се занимая със съдиите, който реално осъществяват именно съдебната власт (доколкото прокуратурата клони, като функция към изпълнителната власт).

Може ли един съдия да произнесе решение, такова, каквото му се нареди или е ограничен от правото и законовите норми? Защо резултатите от едно дело почти винаги са непридвидими? Не би ли трябвало всеки юрист, познаващ добре материалното право да предвиди едно съдебно решение и защо това това не се случва? Защо за един казус можем да видим противоречиви съдебни решения?

При съдилища прилагащи винаги правото и законите, отговорите на тези въпроси биха били еднозначни. За съжаление не е така в България. Има съдии, които се огъват на натиск, страхуват се да вземат правилното решение за да не накърнят интересите на силните на деня, предпочитат да си измият ръцете при сложен казус и най-лошото - подават се на корупция, като решават дела след заплащане "под масата".

Много примери има за горното и такива случаи изобщо не са изолирани. Носят се мълви за определени адвокатски кантори, които почти винаги са успешни в делата и едва ли не биха били гарант за успеха на техните клиенти. Как и по какъв начин лица от тези кантори оказват натиск върху съдии и съответно си уреждат благоприятни решения, за мен остава загадка. Примери обаче много.

Тук в тази статия ще разгледам един определен казус, сравнително лесен и ясен. Решенията по него до този момент са именно в стила "да превърнем черното в бяло". Целта ми по-скоро е да осветля имената на съдиите прознесли решения в този стил. Нека се знаят и дано не ви се падат тези съдии по ваши дела.

И така, омпанията ответник в споровете е сред топ 10 в България - Виваком България ЕАД (доскоро БТК ЕАД). Кантората, която я обслужва е Камбуров и с-ие. За нея се говори, че била на Пеевски и осъществявала влияние основно чрез натиск но не само.

Ищци са петима висши мениджъри, членове на управителния и надзорния съвет, работили за компанията в периода 2013-2017г. Това са 5 различни дела, които се решават от различни състави на съда. Казусите са идентични - делата се водят за неизплатени възнаграждения. Оказва се, че след напускане на компанията, тя спира плащанията към хората си за изработените от тях суми. Това е стил на тази компания и това не са изолирани случаи. Виваком се контролира и управлява от мафията в последните години.

За четирима от тези мениджъри, се отнася за плащания по изработен бонус по време на службата им, докато петия се оказва че е работил две години и половина изобщо без възнаграждения, които компанията не възнамерява да изплати.

Това не са трудови спорове а търговски. Грешка на системата е, че тези дела се разглеждат от граждански състави, вместо от търговски. Възможно е и от това да идва некомпетентността на съдиите прознесли се по делата, макар за да станеш съдия минаваш през иглени уши от конкурси.

Въпросните бонуси са детайлно дефинирани в нарочен анекс към договорите за управление. При двама са препотвърдени в "Известие за прекратяване на договора за управление", в което компанията потвърждава ангажимента си да изплати всички дължими суми. При човека с неизплатени възнаграждения, компанията дори не е сметнала за нужно да подпише договор но доколкото той е член на надзорен съвет, такъв не е необходим, доколкото има решение на Общото събрание на акционерите и на надзорния съвет.

И така поименно:

Съдия Петя Алексиева, Апелативен съд - София (решението е произенсено докато е съдийствала в Софийски градски съд). Тя гледа първото дело за бонус и решението й отвхвърля иска. Мотивите са смешни и показват тотално неразбиране на казуса. Накратко, тази съдийка счита, че договора за управление бил "най-близък" до договора за поръчка. Приемайки го за най-близък, тя вече отсъжда по него, като за договор за поръчка. Да ама "най-близък" не означава идентичен. В ЗЗД няма дефиниран договор за управление и явно тази съдийка се опитва да го вкара в калъпа на един от типовите договори в ЗЗД. Това странно приравняване води до изначално грешни изводи. Това, че ангажимента за изплащане на този бонус е поет в известието за прекратяване, съдийката счита за незаконно. Причината била, че това известие, не било одобрено от надзорния съвет на компанията. Кой пък надзорен съвет одобрява подобни известия?! Освен това, доколкото това представлява спогодба за прекратяване на договора и компанията е представлявана надлежно, то съгл ЗЗД, спогодбата е валидна дори и ако представляващия компанията не си е набавил необходимите одобрения. Тук съдийката удобно пропуска анекса към договора, в който е дефиниран бонуса и който е надлежно одобрен от надзорния съвет на компанията. Решението излиза месец и половина след последното съдебно заседание, което в сравнение с повечето й решения е рекордно кратък срок. Обобщено, отсъждането е слабо, юридическо немотивирано и мирише много на корупция.

Съдия Елена Андреева от Софийски градски съд. Тя гледа абсолютно аналогичен казус на описания по-горе но по-късно във времето. Делото стои в статус "обявено за решаване" в продължение на година и половина. Това е времето, в което тя обмисля решението, след като преди това делото е било изяснено от фактическа гледна точка. Толкова дълго чакат решения по изключително сложни и заплетени казуси. Голяма изненада е нейното решениe, което след такъв дълъг срок на обмисляне се оказва...преписано. Да, преписано! Мотамо преписано от по-горе споменатото решение на Петя Алексиева. Двете решения са идентични до запетайките и скобите в същинския си текст. След година и половина, очакванията са за обмислено и добре мотивирано решение но получават една заемка. Едва ли съдия Андреева е вложила повече от 5 минути обмисляне за година и половина в това решение. Отново - изключително слабо решение с полъх на корупция.

Съдия Екатерина Стоева от Софийски градски съд. Тук казуса са неплатените основни възнаграждения на член на надзорния съвет в продължение на две години и половина. Тя отхвърля иска с мотив, че нямало подписан договор, макар според закона за членове на надзорни съвети това да не е задължително. Тя не признава решенията на общото събрание на акционерите и на надзорния съвет на компанията за определяне на възнагражденията. Това са върховните органи в едно акционерно дружество, решенията им са закон за компанията и не подлежат на съдебна санкция. Не и обаче за съдия Стоева от СГС. Решението е произнесено след 1 година обмисляне (в статус "обявено за решаване") но по характер заслужава оценка слаб 2. Тук отново мирише! Трябва да отбележа, че това решение бе отменено по същество от по-горната инстанция, което още веднъж потвърждава неадекватността му.

Съдия Нина Стойчева от Апелативен съд - София (заедно с останалите членове на съдебния състав - Цветко Лазаров и Ралица Димитрова). Нина Стойчева е съдия докладчик по това дело и основната отговорност за решението е нейна. Това е въззивната инстанция, на която се гледа обжалването на решението на Петя Алексиева, споменато по-горе. Тук съдебния състав не е коментирал странните и неадекватни мотиви на Петя Алексиева. Той обаче не бил видял доказателство, че дължимият бонус се дължал и след прекратяване на договора за управление. Доказателствата, се съдържат, както споменах по-горе и в анекса към договора, който описва бонуса и в известието за прекратяване на договора. Да но този съдебен състав е останал сляп за неща, които се съдържат в основната документация по искането. Съдът е длъжен служебно да разгледа всички представени документи, които са били приети за доказателства а не да се прави на "дръж ми шапката" и избирателно да чете доказателства. Отново едно изключително слабо и смърдящо отвсякъде решение и то на съдии в апелативен съд (над него е само Върховния касационен съд).

Съдия Величка Борилова от Апелативен съд - София (заедно с останалите членове на съдебния състав - Зорница Гладилова и Рени Ковачка). Величка Борилова е съдия докладчик по това дело и носи основната отговорност за решението. Въпреки дългогодишния й опит на съдия в търговски дела, тя смята, че промяна на контрол върху компания може да бъде осъществен само директно ако в българския търговски регистър има промяна в собственика. Тази търговска съдийка явно не е чувала за промяна на контрол индиректно, чрез промяна на едно от дружествата нагоре по веригата на собсвеността извън България. За нея е без значение и акта на КЗК, която разрешава смяната на контрола. Известието за прекратяване нямало характер на споразумение въпреки изрично определение на ВКС за същото това известие, точно в обратен смисъл. Приема, че мениджъра бил уволнен с основание, макар в известието изрично е записано, че това не е така, нито пък в делото са посочени някакви доказателства за дисциплинарно уволнение. Така тя тълкува превратно правилата на бонус схемата. Както се казва от 9 кладенеца вода, само и само да отхвърлим претенциите и да угодим на господарите си. Жалко, че съдии с такъв опит постановяват едно явно несправедлива решение.

Към този момент няма влязло в сила решение по тези казуси. Този блог ще се допълва с развитието на делата с по-горните инстанции.

Ако и вие имате подобни казуси, можем да ги споделим тук. Така информацията за слаби съдии ще стане малко по-пълна. Изпратете казуса си накратко и ще го публикувам. Ако имам въпроси, ще се свържа обратно с вас.

Автор: Ганка Крацева

Съдебният жанр Nigra in candida vertere или изкуството да превръщаш черното в бяло

The judicial genre Nigra in candida vertere, or the art of turning black into white

There is a lot of talk about the Bulgarian judicial system and its need for reform. And if the main emphasis of the politicians falls on the prosecution and its use as a club in the hands of the mafia, here I will deal with the judges, who actually exercise the judicial power (to the extent that the prosecution leans, as a function to the executive power).

Can a judge render a decision as ordered or constrained by law and legal norms? Why are the results of a case almost always unpredictable? Shouldn't every jurist well versed in substantive law predict a court decision and why isn't this happening? Why can we see conflicting court decisions for one case?

With courts always applying the law and the laws, the answers to these questions would be unambiguous. Unfortunately, this is not the case in Bulgaria. There are judges who bend to pressure, are afraid to make the right decision in order not to harm the interests of the powerful of the day, prefer to wash their hands of a complicated case and worst of all - succumb to corruption by deciding cases after payment "under the table".

There are many examples of the above and such cases are not isolated at all. There are rumors of certain law firms that are almost always successful in cases and would hardly be a guarantee of success for their clients. How and in what way individuals from these offices put pressure on judges and accordingly arrange favorable decisions remains a mystery to me. However, there are many examples.

Here in this article I will look at a particular case study, relatively simple and straightforward. The decisions on it up to this point are precisely in the style of "turning black into white". My aim is rather to illuminate the names of judges who have pronounced decisions in this style. Let it be known and I hope you don't get these judges for your cases.

So, the defendant company in the disputes is among the top 10 in Bulgaria - Vivacom Bulgaria EAD (until recently BTC EAD). The law firm that serves her is Kamburov&partners. It is said that she belonged to Peevski and exerted influence mainly through pressure, but not only.

The plaintiffs are five senior managers, members of the management and supervisory board, who worked for the company in the period 2013-2017. These are 5 different cases that are decided by different panels of the court. The cases are identical - the cases are for unpaid wages. It turns out that after leaving the company, it stops paying its people for the amounts they made. This is the style of this company and these are not isolated cases. Vivacom has been controlled and run by the mafia in recent years.

For four of these managers, it refers to deserved bonus payments during their service, while the fifth is found to have worked for two and a half years with no remuneration at all, which the company does not intend to pay.

These are not labor disputes, but commercial ones. It is a fault of the system that these cases are heard by civil panels instead of commercial panels. It is also possible that this is the reason for the incompetence of the judges involved in the cases, although to become a judge you go through the needle's eye of competitions.

The bonuses in question are defined in detail in a dedicated annex to the management contracts. In the case of two, they have been reaffirmed in a "Notice of termination of the management contract", in which the company confirms its commitment to pay all amounts due. In the case of the person with unpaid remuneration, the company did not even consider it necessary to sign a contract, but since he is a member of the supervisory board, one is not necessary, as long as there is a decision of the General Meeting of Shareholders and the supervisory board.

And so by name:

Judge Petya Alexieva, Court of Appeal - Sofia (the decision was rendered while she was a judge in the Sofia City Court). She hears the first bonus case and her decision dismisses the claim. The motives are ridiculous and show a total misunderstanding of the case. In short, this judge considered that the management contract was "closest" to the procurement contract. Accepting it as the closest, she already judges on it, as if it were a contract for an order. Yes, but "closest" does not mean identical. There is no defined management contract in the OCA (Obligations and Contracts Act) and apparently this judge is trying to fit it into the mold of one of the standard contracts in the OCA. This strange equating leads to initially wrong conclusions. The fact that the commitment to pay this bonus was made in the notice of termination is considered illegal by the judge. The reason was that this notification was not approved by the company's supervisory board. Which supervisory board approves such notices?! In addition, as long as this constitutes an agreement to terminate the contract and the company is properly represented, according to the OCA, the agreement is valid even if the representative of the company has not obtained the necessary approvals. Here the judge conveniently omits the annex to the contract in which the bonus is defined and which is duly approved by the company's supervisory board. The decision comes out a month and a half after the last court session, which compared to most of her decisions is a record in that term. In summary, the judgment is weak, legally unmotivated and reeks strongly of corruption.

Judge Elena Andreeva from the Sofia City Court. She looks at an absolutely analogous case to the one described above, but later in time. The case has been in the "announced for decision" status for a year and a half. This is the time in which she considers the decision, after the case has previously been clarified from a factual point of view. Usually waiting time is a such long for decisions on extremely complex and complicated cases. A big surprise is her decision, which after such a long period of consideration turns out to be...rewritten. Yes, rewritten! Motamo transcribed from the above-mentioned decision of Petya Alexieva. The two solutions are identical down to the commas and parentheses in their actual text. After a year and a half, expectations are for a considered and well-motivated decision, but they receive a copy and paste. Judge Andreeva hardly put more than 5 minutes of thought into this decision over a year and a half. Again - an extremely weak decision with a whiff of corruption.

Judge Ekaterina Stoeva from the Sofia City Court. The case here is the unpaid basic remuneration of a member of the supervisory board for two and a half years. She rejected the claim on the grounds that there was no signed contract, although according to the law for members of supervisory boards this is not mandatory. She does not recognise the decisions of the general meeting of shareholders and the company's supervisory board for determining remuneration. These are the supreme bodies in a joint-stock company, their decisions are law for the company and are not subject to judicial sanction. Not, however, for Judge Stoeva from the SCC. The decision was pronounced after 1 year of consideration (in the status "announced for decision") but in nature it deserves a rating of "weak 2". Here it smells again! I should note that this decision was overturned on its merits by the higher court, which once again confirms the inadequacy.

Judge Nina Stoycheva from the Court of Appeal - Sofia (together with the other members of the court panel - Tsvetko Lazarov and Ralitsa Dimitrova). Nina Stoycheva is the Judge Rapporteur on this case and the main responsibility for the decision is hers. This is the appellate instance at which the appeal of Petya Alexieva's decision, mentioned above, is heard. Here, the court panel did not comment on Petya Alexieva's strange and inadequate motives. However, she had not seen evidence that the bonus due was still due after the termination of the management contract. The evidence is contained, as I mentioned above, in the annex to the contract, which describes the bonus, and in the contract termination notice. Yes, but this panel has remained blind to things that are contained in the main filing of the claim. The court is obliged ex officio to consider all presented documents that have been accepted as evidence and not to selectively read evidences. Again, an extremely weak and stinking decision from everywhere, and that of judges in an appeals court (only the Supreme Court of Cassation is above it).

Judge Velichka Borilova from the Court of Appeal - Sofia (together with the other members of the court panel - Zornitsa Gladilova and Reni Kovachka). Velichka Borilova is the Judge Rapporteur on this case and bears the main responsibility for the decision. Despite her many years of experience as a judge in commercial cases, she believes that a change of control over a company can only be carried out if there is a direct change in the ownership recorded in the Bulgarian commercial register. This commercial judge apparently has not heard of a change of control indirectly, through a change of one of the upstream owning companies outside Bulgaria. For her, the act of the CPC, which authorizes the change of control, is also irrelevant. The notice of termination did not have the nature of an agreement, despite an express definition of the Supreme Court for this same notice, in exactly the opposite sense. Accepts that the manager was dismissed with cause, although the notice expressly stated that this was not the case, nor was there any evidence of disciplinary dismissal in the case. Thus, she interpreted the rules of the bonus scheme in a revolutionary way. As in the Bulgarian saying "from 9 wells of water", only to reject pretensions and please her masters. It is a pity that judges with such experience make a clearly unfair corruption smelling decision.

At this moment, there is no effective decision on all these cases. This blog will be updated as the cases with the higher authorities develop.

If you have similar case studies, we can share them here. Thus, the information for weak judges will become a little more complete. Send your case study in short and I will publish it. I will get back to you if I have any questions.

Author: Ganka Kratseva